Ето най-готината заекваща песен в Youtube. Enjoy :)
Какъв щеше да бъде моят живот, ако не заеквах ?
Първи сценарий. Пет следобед. Остават два часа до представлението. Грим, прическа, дрехи. Постепенно се превръщам в Елена, моята героиня. Тя е малко странна. Ексцентрична, истерична и на всичкото отгоре заеква. Публиката страшно я харесва, винаги се смеят толкова много. Но се появиха онези откачалки от сдружението на заекващите с техните претенции и писма, в които настояваха да махнем заекването. Моята героиня била...как го казаха...оскърбявала тяхното достойнство. Как може изкуството да оскърби нечие достойнство? Това е нелепо. За щастие, никой не им обърна внимание. К-к-к-колко е часът ?
Втори сценарий. Камера. Начало. „Добър вечер, дами и господа. Намирам се пред къщата на 23-годишното момче, което се самоуби тази сутрин със свръхдоза лекарства. Полицията все още не е излязла с официално становище, но изглежда причината за неговото самоубийство са подигравките на съученици му, заради заекването му....” О, Боже, студено е. Колко дълго трябва да висим тук, за да направим новина. Ето какво каза моят редактор, тази амбициозна кучка: „Искам новина за късните новини”. Най-напред родителите, но те са още в шок и нямат голямо желание да говорят. После тази жена от сдружението на заекващите....Да, оказа се, че има такова, защо има е на тези хора да се събират? Да заекват заедно? И това момче, отнело живота си заради толкова глупаво нещо, заекване, голяма работа и на кого, по дяволите му пука, когато има много по-тежки неща в живота. Ужасен, ужасен вятър!
Трети сценарий...
Възможностите за живот без заекване са безкрайни....Какъв щеше да e моят живот? Различен. Не по-добър и може би не по-лош. Просто различен. Заекването има влияние върху нашия живот, но дали въздейства върху нашата дълбинна същност? Щях ли да бъда коренно различна личност ако не заеквах?
Кой знае...Със сигурност нямаше да съм преживяла вълнуващите срещи с чудесните хора от света на заекващите. И може би нямаше да бъда толкова увлечена по психологията. Нямаше да бъда насочена професионално към хората с увреждания. Нямаше да имам опита на невероятния адреналин от изправянето срещу страховете ми и преодоляването им. Щастието на „О, направих го отново!” след публични изяви, все така заекваща, но удовлетворена. Може би, може би ...
Осем сутринта. Още един ден от живота ми на човек който заеква, започва. Още един ден от живота на личността, която съм.
Есе на Ирина Папанчева за конкурса „Какъв щеше да бъде моят живот, ако не заеквах ?”
Втори сценарий. Камера. Начало. „Добър вечер, дами и господа. Намирам се пред къщата на 23-годишното момче, което се самоуби тази сутрин със свръхдоза лекарства. Полицията все още не е излязла с официално становище, но изглежда причината за неговото самоубийство са подигравките на съученици му, заради заекването му....” О, Боже, студено е. Колко дълго трябва да висим тук, за да направим новина. Ето какво каза моят редактор, тази амбициозна кучка: „Искам новина за късните новини”. Най-напред родителите, но те са още в шок и нямат голямо желание да говорят. После тази жена от сдружението на заекващите....Да, оказа се, че има такова, защо има е на тези хора да се събират? Да заекват заедно? И това момче, отнело живота си заради толкова глупаво нещо, заекване, голяма работа и на кого, по дяволите му пука, когато има много по-тежки неща в живота. Ужасен, ужасен вятър!
Трети сценарий...
Възможностите за живот без заекване са безкрайни....Какъв щеше да e моят живот? Различен. Не по-добър и може би не по-лош. Просто различен. Заекването има влияние върху нашия живот, но дали въздейства върху нашата дълбинна същност? Щях ли да бъда коренно различна личност ако не заеквах?
Кой знае...Със сигурност нямаше да съм преживяла вълнуващите срещи с чудесните хора от света на заекващите. И може би нямаше да бъда толкова увлечена по психологията. Нямаше да бъда насочена професионално към хората с увреждания. Нямаше да имам опита на невероятния адреналин от изправянето срещу страховете ми и преодоляването им. Щастието на „О, направих го отново!” след публични изяви, все така заекваща, но удовлетворена. Може би, може би ...
Осем сутринта. Още един ден от живота ми на човек който заеква, започва. Още един ден от живота на личността, която съм.
Есе на Ирина Папанчева за конкурса „Какъв щеше да бъде моят живот, ако не заеквах ?”
22 октомври - международен ден за информираност относно заекването
СИЗ винаги отбелязва този ден с публични прояви.
Тази година на 22 Октомври също искахме да сме сред
обществото, за да покажем, че не сме различни, да
обясним какво е закеването и да разберем какво мислят
обикновените хора за нашия проблем. Ето защо решихме
на 22-ри представители на СИЗ да бъдат пред НДК от 14 до 16 часа.
Ще раздаваме брошури и ще говорим с хората за нашата особеност.
Нека на този ден, всеки заекващ да се замисли над заекването си,
нека да започнем да разбираме, че ние не сме нашата неперфектна
реч - ние сме много повече!
Тази година на 22 Октомври също искахме да сме сред
обществото, за да покажем, че не сме различни, да
обясним какво е закеването и да разберем какво мислят
обикновените хора за нашия проблем. Ето защо решихме
на 22-ри представители на СИЗ да бъдат пред НДК от 14 до 16 часа.
Ще раздаваме брошури и ще говорим с хората за нашата особеност.
Нека на този ден, всеки заекващ да се замисли над заекването си,
нека да започнем да разбираме, че ние не сме нашата неперфектна
реч - ние сме много повече!
Следсеминарно
Какво му трябва на един семинар - заекващи, малко терапевти и малко бутилки за вечерта. Горе в планината беше наистина страхотно. Специални благодарности на хотел "Елица" -Витоша за гостоприемството. Програмата на семинара беше разпеределена в два дни: първия ден практикувахме комуникационни упражнения, ръководени от доц. Маргарита Станкова и нейните студентки. Благодарим на Марги и студентките.Втория ден тренирахме речевите си способности чрез....скороговорки и обсъждахме идеи за развитие на сдружението. Освен това се разхождахме из красивата Витоша, пийвахме и хапвахме....с две думи беше наистина весело и вярвам полезно за всички, които участваха. Ето видео :
За нас
Сдружение за инициативи по заекването е сдружение с нестопанска цел, насочено към хората, които заекват, чийто брой в България е над 70,000 души. Нашата мисия е да даваме информация за заекването, терапията му и всичко, свързано с проблема, на хората, които заекват, на родителите на заекващи деца, както и на цялото общество. Да вдъхнем повече самочувствие на хората, които заекват, да покажем, че заекването не е дефект, а особеност на речта, да популяризираме проблема и да учим на толерантност към него.Нашата визия е общество, в което заекващите хора не се срамуват и не изпитват вина заради заекването си. Общество, което приема хората, които заекват такива каквито са – хора като всички останали, заслужаващи уважение както всяко едно човешко същество
Абонамент за:
Публикации (Atom)
