Какъв щеше да бъде моят живот, ако не заеквах ?

Първи сценарий. Пет следобед. Остават два часа до представлението. Грим, прическа, дрехи. Постепенно се превръщам в Елена, моята героиня. Тя е малко странна. Ексцентрична, истерична и на всичкото отгоре заеква. Публиката страшно я харесва, винаги се смеят толкова много. Но се появиха онези откачалки от сдружението на заекващите с техните претенции и писма, в които настояваха да махнем заекването. Моята героиня била...как го казаха...оскърбявала тяхното достойнство. Как може изкуството да оскърби нечие достойнство? Това е нелепо. За щастие, никой не им обърна внимание. К-к-к-колко е часът ?

Втори сценарий. Камера. Начало. „Добър вечер, дами и господа. Намирам се пред къщата на 23-годишното момче, което се самоуби тази сутрин със свръхдоза лекарства. Полицията все още не е излязла с официално становище, но изглежда причината за неговото самоубийство са подигравките на съученици му, заради заекването му....” О, Боже, студено е. Колко дълго трябва да висим тук, за да направим новина. Ето какво каза моят редактор, тази амбициозна кучка: „Искам новина за късните новини”. Най-напред родителите, но те са още в шок и нямат голямо желание да говорят. После тази жена от сдружението на заекващите....Да, оказа се, че има такова, защо има е на тези хора да се събират? Да заекват заедно? И това момче, отнело живота си заради толкова глупаво нещо, заекване, голяма работа и на кого, по дяволите му пука, когато има много по-тежки неща в живота. Ужасен, ужасен вятър!

Трети сценарий...

Възможностите за живот без заекване са безкрайни....Какъв щеше да e моят живот? Различен. Не по-добър и може би не по-лош. Просто различен. Заекването има влияние върху нашия живот, но дали въздейства върху нашата дълбинна същност? Щях ли да бъда коренно различна личност ако не заеквах?
Кой знае...Със сигурност нямаше да съм преживяла вълнуващите срещи с чудесните хора от света на заекващите. И може би нямаше да бъда толкова увлечена по психологията. Нямаше да бъда насочена професионално към хората с увреждания. Нямаше да имам опита на невероятния адреналин от изправянето срещу страховете ми и преодоляването им. Щастието на „О, направих го отново!” след публични изяви, все така заекваща, но удовлетворена. Може би, може би ...


Осем сутринта. Още един ден от живота ми на човек който заеква, започва. Още един ден от живота на личността, която съм.


Есе на Ирина Папанчева за конкурса „Какъв щеше да бъде моят живот, ако не заеквах ?”